Триъгълникът на Карпман: Кога играем несъзнателно роли на Жертва, Агресор и Спасител

Триъгълникът на Карпман: Кога играем несъзнателно роли на Жертва, Агресор и Спасител

Отношенията ни с другите понякога могат да бъдат трудни и да изглеждат като омагьосан кръг. В такива случаи е възможно несъзнателно да играем определени роли, които предизвикват съответното поведение у другите. Понякога влизането в определена роля ни помага да изразим собствените си нужди. Всяка роля има свой собствен език, вярвания и поведения, чрез които се проявява в реалността.

Една интересна психологическа теория от перспективата на транзакционния анализ е Триъгълникът на Карпман. Наречен на името на американския психотерапевт Стефан Карпман, той се нарича още „Триъгълникът на драмата“. Според Карпман, в процеса на общуване с другите ние несъзнателно преиграваме болезнени теми от миналото си. В този триъгълник хората играят три основни роли: Жертва, Спасител и Агресор (или Преследвач). Всяка роля има свой „първичен вход“, през който влизаме в триъгълника. Това е ролята, с която най-силно се идентифицираме и която стои в основата на нашата Аз-концепция. Веднъж завъртяни в динамиката на триъгълника, автоматично преминаваме и към другите роли. Всяка роля се основава на вътрешни вярвания, изградени по време на детството, които Карпман нарича „темите на живота“.

Роля на Жертвата

Когато влизаме в триъгълника в ролята на Жертва, в нас говори нараненото вътрешно дете. То се чувства напълно безпомощно и уязвимо, за да се справи само с предизвикателствата на живота. Ролята на Жертва води до зависимо поведение, като несъзнателно търсим силна фигура, която да се грижи за нас. В тази роля не можем да носим отговорност за живота си и чувстваме сигурност само когато се подчиняваме на авторитети. В същото време обаче, изпитваме гняв от това, че те не винаги ни осигуряват необходимата грижа.

Ролята на Жертвата често предизвиква другите да влязат в общуването с нас като Агресори или Спасители. Жертвата привлича Агресори, които се стремят да контролират живота на другите. В това взаимодействие, чрез чувството на вина, което предизвиква, Жертвата получава емоционални и материални изгоди. В същото време, чувството за самосъжаление помага на Жертвата да избегне отговорността за своя собствен живот, оставайки заклещена в едно нещастно настояще, в което постоянно обвинява другите за проблемите си.

Роля на Агресора (Преследвача)

Когато влизаме в триъгълника в ролята на Агресор, се опитваме да контролираме отношенията с другите. В тази роля, светът изглежда опасно място, изпълнено с невидими заплахи. За да се защитим, действаме първи, доминирайки над другите с ултиматуми и заплахи. Нашето основно оръжие са обвиненията към другите, които никога не правят нещата по начина, по който ние искаме. Гневът става нашето гориво.

В ролята на Агресор имаме нужда другите постоянно да ни уважават и респектират. Чувството за превъзходство често е компенсация за нашето собствено усещане за безсилие. Не търпим чуждо мнение и го елиминираме. Възможно е в детството ни да сме имали родители, които са се държали агресивно с нас, което ни е научило да не пускаме контрола и да търсим жертви, които да подчиняваме.

Роля на Спасителя

В ролята на Спасител, ние се възприемаме като безкористни помагачи. Нашата основна мисия е да спасим другите, често защото вярваме, че не заслужаваме любов. Опитваме се да направим другите емоционално зависими от нас. Най-голямата ни страх в тази роля е, че можем да останем сами. Ниското самочувствие се повдига, когато се грижим за проблемите на другите. Но когато не получим нужната оценка, можем да развием депресивни симптоми.

Като Спасители не уважаваме чуждите граници и понякога се опитваме да помагаме дори когато не сме поискани. Важно е да разпознаем това поведение и да разберем, че чрез създаването на зависимост, ние не помагаме, а задълбочаваме проблемите на другите.

Как да излезем от омагьосания триъгълник?

1. Разпознаване на чувствата и поведението: Научете се да идентифицирате кога сте в някоя от ролите. Когато сте в ролята на Жертва, чувствате се нещастни и потиснати. Когато сте Агресор, обвинявате другите. Когато сте Спасител, предлагате помощ дори когато не сте поискани.

2. Осъзнаване на вярванията: Разпознайте вярванията, които мотивират всяка роля. За Жертвата това е вярата в безпомощност. За Агресора е чувството за страх и нужда от контрол. За Спасителя е нуждата от признаване и страх от самота.

3. Промяна на поведението: За Жертвата е важно да поеме отговорност за собствения си живот и да получи ясни граници от другите. Агресорът трябва да признае своята уязвимост и да се научи да постига целите си по нов начин. Спасителят трябва да разпознае и уважава чуждите граници и да осъзнае, че истинската любов не идва от създаването на зависимост.

Отношенията ни с другите зависят от отношението ни към самите нас. Влизането в роли не ни приближава, а ни отдалечава. Истинската близост е възможна само когато сме честни пред себе си и другите, разпознавайки и преодолявайки собствените си страхове и нужди.