Личното пространство

Да бъдеш себе си, отвъд ролите.

Замислихте ли се колко много очакваме от някои хора, просто защото професията им изглежда "сериозна"? 

Лекарят трябва да е спокоен и безупречен. 

Психологът – винаги уравновесен. 

Учителят – образец на поведение. 

Политиката – пример за морал. 

А какво да кажа за свещениците? 

Очакваме от тях да бъдат почти светци.

Но всички тези хора, които толкова поставяме в рамки, са често хора като нас. Те също грешат, плачат, радват се, танцуват. Те имат нужда от време за себе си, от място, където да оставят етикетите и ролите, които носят ежедневно.

Представете си един лекар, който след тежка смяна решава да излезе с приятели и да се забавлява. Или един учител, който отива на караоке вечер, за да разпусне след дългия ден в класната стая. Политик, който споделя, че има своите лични страхове, или свещеник, който признава, че понякога се чувства изгубен. Това не ги прави по-малко способни в професията им. Напротив – тези човешки моменти ги правят по-истински.

Личното пространство не е привилегия – то е право. 

То е нужно на всеки, независимо от професията му. Без него хората губят своята индивидуалност, която влияе както на личния им живот, така и на работата им.

Но това важи не само за професиите, които искат грижа за другите. Дори и най-големите лидери – президенти, мениджъри, главни изпълнителни директори – също имат нужда да бъдат просто хора. Ако се опитваме да ги превключим в символи на съвършенство, рискуваме да забравим, че техните сили идват от способността им да се учат, да се провалят и да се изправят отново.

Следващият път, когато видите човек, който изненадва с поведението си извън професионалната рамка, опитайте се да го погледнете не през призмата на професията му, а като личност. Той също като вас има право на своето лично пространство. Това не само го прави по-добър професионалист, но и го свързва с вас като човешко създание.